КУ̀ПНЯ̀ ж. Диал. Купа3; копа, копен, копна, купен, купна. Пожарът се предаде и на една голяма купня със снопи и висок огнен стълб зализа въздуха. Ив. Вазов, Съч. VII, 127. Сред този съвсем запуснат двор имаше примитивна пещ за хляб, прилична на малка купня слама. П. Славянски, ПЗ, 264. Днес, както секиму е познато, българите изричат слово я като чисто йа: сръдня, купня. Ив. Богоров, КП, 1875, кн. 5, 2.