КУ̀ПОЛЧЕ, -та, ср. Умал. от купол; малък купол. Тя [калинката] спираше на върха на пръста [на ръката], . ., после малиновото куполче с черни точици се пукваше, разперваха се прозирно черните крилца и калинката литваше към София. В. Андреев, ПР, 146.
