КУ̀ПОМ иареч. Остар. и диал. Всички наедно, заедно; вкупом, накуп, в куп. Ситно шумолене из по-горния гъсталак показваше, че глутницата иде купом, тичешката. Ив. Вазов, Съч. XXII, 195. Момите купом тръгват из вратата и без някоя да дигне глава, без да продума, излязват. П. Тодоров, Събр. пр II, 280. А момите — пакост върла — / на хорището се сбират; / купом подир тях ергени / със закачки ги задирят. К. Христов, KP, 55. В същото време, чуха ся стъпки от человеци, които купом идеха. Π. Ρ. Славейков, ЦП II (превод), 202. Неделен ден. Народ ся стича купом в църквата Възнесение. Ил. Блъсков, ИС, 51.