КУРИО̀З м. 1. Нещо любопитно, необикновено, забавно и под. — Утре ли ще бъде тоя знаменит процес, на който ще бъда изпитван като свидетел? Предвиждам какви куриози ще има. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 160. Заслужава да се отбележи като любопитен куриоз фактът, че универсалният за християнската религия принцип „не убивай“ при будизма е получил особена форма. Ал. Гетман, ВС, 46. Но при това ой старание, да занимава приятно читателите си, даже с такива куриози и неприродности, като например, как на една стара калугерица в един женски манастир пораснали отново зъби, .. Фотинов не забравя все пак по-високата си цел, .., да разпръсва, колкото му иде отръки, полезни знания между народа. Ив. Шишманов, СбНУ XI, 725.
2. Рядък, странен, забавен, необикновен предмет. Редом с произведенията на изкуството обикновено били събирани и така наречените „куриози“, които съставлявали природонаучни редкости, минерали, растения, препарирани животни и т. н. Хр. Ковачевски, СК, 110.
◊ За куриоз. Като пример за нещо особено интересно, необикновено, любопитно. За куриоз ще приведем и следните два куплета от дълбокоумната пиеса „О ти всеможна сило тайна ..“, в която се открива, че „земята е пъп на читав мир“ и човекът е „дребен дреб“. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 257. „Слънцето угаснало“ има толкова и толкова глави — вземи да провериш за куриоз — всички те са написани по един и същ шаблонен начин. СбАСЕП, 485-486.
— От фр. curieux, curieuse 'любопитен, забавен'.