КУРЍЯ ж. 1. Само ед. Обикн. в съчет. папска курия. Съвкупност от централните учреждения във Ватикана, посредством които се осъществява управлението на католическата църква. Фра Беато Анделико. . е получавал например от папската курия издръжка от 15 дуката месечно. Хр. Ковачевски, СК, 22. В международната политика Рим и папската курия започват да играят второстепенна роля. М. Бичев, АНВ, 10. // Седалището на папата във Ватикана. От курията във Ватикана съобщават, че българската просветна делегация е била приета от папата. // Сградата, в която живее папата. Всяка година, в точно определен ден и час римският папа се показва на балкона на курията и поздравява дошлите поклонници и туристи.
2. Истор. Най-старото подразделение на гражданите в Рим, състояло се от 10 рода. То [Народното събрание в древния Рим] е гласувало внесени от консулите, преторите и другите магистрати предложения за закони, като всяка курия, центурия или триба е имала един глас. ВН, 1962, бр. 3249, 4. Сяка триба се подразделя на 10 курии; в народното събрание патриците са съветвали, разделени според куриите. Н. Михайлевски, РВИ (превод), 199. Из около, с постепенно въздигание, имало столове, които били разделени според куриите. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 269.
3. Истор. Провинциален сенат — градски народен съвет в древната Римска империя.
4. Зданието, в което заседавал сенатът на древния Рим. Заседанието ставало в Помпеевата курия. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 349.
◊ Изборна курия. В някои страни — група избиратели, обединени по имуществен, национален, расов или др. признак. В дореволюционна Русия избирателите са били разделени на 4 курии: земеделска, градска, селска и работническа.
— От лат. curia.