КУ̀РКАМ1, -аш, несв., непрех. Разг. За празни, гладни стомах, черва — издавам шум; къркам, къркоря. Стомасите ни куркат протестно. Два часът е, а ние не сме сложили нищо в уста и тепърва пи предстои да работим. Г. Караславов, Избр. съч. VIII, 91. Само от време на време [Мечков] поглеждаше към небето и при мисълта, че може да има бомбардировка, червата му започнаха да куркат. Д. Кисьов, Щ, 124. Червата ни зеха да куркат, ние вървяхме и поглеждахме с голямо нетърпение де ще ни спрат да ни угостят. ВЦ, 1888, кн. 20, 27. Един ся оплаква от главоболие, друг от сръцеболие, а трети от стомах или че му куркали червата. Лет. 1869, 108.
КУ̀РКАМ2, -аш, несв., непрех. Разг. За животни, обикн. жаби, патици и под. — крякам. Софийското поле прилича на огромна концертна зала. Милиони жаби куркат по наводнените ливади. А. Каралийчев, ПГ, 197. Пред нас се откри казанът на Златна Панега, .. Тук не куркаха жаби, нямаше патици, водата не помръдваше, беше сякаш мъртва. Ст. Станчев, HP, 33-34. Патките, плувнали във водата край улицата, се уплашиха и се разбягаха с разперени криле, като се блъскаха една ◊ друга и тревожно куркаха. М. Грубешлиева, ПИУ, 132.