КУ̀РНА ж. Диал. 1. Каменно или циментово корито под чешма, обикн. в турска баня, от което се гребе вода за къпане. Понеже моя ред на умиване при курната още не е дошел, аз пак се подлагам под чучура. Ив. Вазов, БП, 69. Вратите на самата баня зееха, хора не влизаха — курните и окропите стояха празни и сухи. Й. Вълчев, СКН, 527. Както там, така и в самата къпалня с курните имаше изрядна чистота. Д. Казасов, ВП, 65. Предвиждат се и много благоустройствени мероприятия. . Новата баня с душове и курни ще обслужва по 40 човека на час. ОФ, 1958, бр. 4397, 3.
2. Каменно корито на градена селска чешма. „Пийте, братя, студена водица. . “ Такива слова е издълбало длетото върху бялата плоча над курната на една от чешмите в родното ми село Димча. Отеч., 1977, кн. 11, 8.
3. Чучур на чешма. Изградил я накрай село, / накрай селу нова чешма, / .. / ялаци хи мярмерови / клянкови хи посребрени, / курната хи позлатена. Нар. пес., СбНУ XXV, 55.
— От араб. през тур. kurna.