КУРНАЗЛЍЯ, ед. неизм., мн. -ѝи, прил. Разг. Смел, решителен, дързък, наперен; курназ. Беше едва дванадесет годишен, когато зададе на майка си въпроса: защо в Копривщица няма турци? — Какво ще правят, майка — отговор тя, — тук всеки работи от сутрин до вечер, а турците не обичат да работят. Дали е за това, не знам, а и нашите хора са курназлии, та им се опират. Л. Стоянов, Б, 26.