КУ̀РНИК, мн. -ци, след числ. -ка, м. 1. Постройка или помещение за кокошки и други домашни птици; кокошарник. Славейков не е можал да забрави жестоките му гонения, а най-вече ареста в митрополитския курник, при кокошките. Π. Π. Славейков, Събр. съч. VI (1), 73. Знаеше [дядо] колко кокошки има в курника, колко ярчета, колко петлета. И. Петров, ЛСГ, 8. В курника, ограден с телена мрежа, се разхождаха бавно кокошки и пуйки. Д. Димов, Т, 13. Седела й Коца седела, / тъкмо ми една седмица, / сичките курници измела, / курниците и кочините. Нар. пес., СбВСтТ, 866.
2. Диал. Обор. Докато се разхождаше бавно из двора, патицата оглеждаше кладенеца, курника на кравата, оградата и тиквите, нависели по нея. Й. Радичков, ЧП, 33.
◊ Въртя очи (очите си) като лисица пред курник; поглеждам като лисица <пред курник>. Диал. Преструвам се на кротък, наивен; хитрувам. — Зная те аз тебе. Слагаш се като слагушка и въртиш очи като лисица пред курник. И с теб имам сметки да уреждам. К. Петканов, МЗК, 139. —700 ле!—ококори очи отец Йован, а тихичкият отец Теодосий погледна като лисица пред курник. Хр. Смирненски, Съч. III, 213.