КУРО̀К, мн. -ци, след числ. -ка, м. Остар. При стари пушки и пистолети — разположена обикн. над цевта част от ударника, с която се опъва пружината му. Старецът държеше пушката със запънати куроци в двете си ръце и по цевите играеха отраженията на зарята. Ем. Станев, ЯГ, 27. — Най-напред вдигни си курока на чифтето! — посъветва ме той. — Инак няма да можеш да гръмнеш, ако ти стане нужда. Н. Хайтов, ПГ, 112. Когато Кочо Чистеменски повдигнал курокът на своят револвер и когато обявил на вярната си другарка Теохана, че тя не трябва да живей вече, .. — бедната жена, .., коленичила пред мъжа си. З. Стоянов, ЗБВ III, 291-292.
— Рус. курок.