КУРО̀РТАДЖИЯ, -ията, мн. -ии, м. Разг. 1. Курортист. Вместо в Кръстец, дето има само един усамотен хотел в планината, аз дойдох на село Плачковци, което се посещава от гости летувачи (курортаджии!). Ив. Вазов, ПΕΜ, 135. Вслушвам се в говора на тия дъщери на планината; .. Даже чух, изумено, и думата „курортаджия“. Ив. Вазов, БП, 6-7.
2. Пренебр. Човек, който много обича да ходи на курорт.