КУРОРТЍСТ м. Човек, който почива или се лекува на курорт; летовник. Курортисти, понесли сакове от плетена слама или от цветна лъскава пластмаса, .., отиваха към плажовете. Ем. Манов, БТ, 32. Сутрин се събуждах от кресливите гласове на гларусите, които нощуваха върху керемидения триъгълник, и от виковете на ранобудните курортисти. С. Северняк, П, 161. — Ще тръгнат курортисти насам, квартири ще търсят, зер имаме си чист въздух, а от тази работа ще печелим всички. Кр. Велков, СБ, 45.


Източник: Речник на българския език (онлайн)