КУРТИЗА̀НКА ж. 1. В XVII и XVIII в, предимно във Франция — жена с изтънчени обноски, но с леко поведение, която се движи в дворцовото общество. На бюрото, .., седеше някакъв истински древен благородник, приличен на тези мъже, рисувани по илюстрациите, възхваляващи прекрасните минали времена на кралете, .., божествено красивите куртизанки и кралици. Т. Генов, Избр. пр, 102. Незаконородено дете на една куртизанка, .., той [Пиетро Аретино] достига, благодарение само на безочливата си смелост, да стане един вид плашило, владичеството на което се припознава от всички. К. Величков, ПССъч. III, 130. Марки де Севине се прилепи на една прочута хубавица, на която съществуванието наумяваше в Париж големите исторически атински и римски куртизанки. В. Горанов, ЖГС, 46.
2. Разш. Лека жена. Самата О Куни, създателката на Кабуки, била жрица, но повечето актриси на Кабуки след нея били куртизанки. БНТ, 1941, бр. 215-216, 4.