КУ̀РТКА ж. 1. Къса мъжка горна, обикн. военна, пощенска или ученическа униформена дреха с висока, затворена яка. [Майорът] носеше бричове, подковани ботуши и старомодна куртка с висока и твърда яка. Д. Димов, Т, 424. Едно момче с изсивяла ученическа куртка от домашен плат и с олющено дървено куфарче в ръката обикаляше от някое време край входа и боязливо заничаше вътре. Ив. Венков, ХКН, 39. Лепо, с разкопчана куртка, с тежки войнишки чизми, вървеше бодро и наместяше ремъка на новата си, току що купена ловджийска пушка. Елин Пелин, Съч. I, 88. Цял пакет писма се подаваше изпод разкопчаната му [на пощальона] куртка. Д. Калфов, ПЮН, 104.
2. Широка работна дреха, обикн. във вид на сако с много джобове. Без да се бави, Хрисmaн прибра инструментите, заключи дърводелницата и както си беше в работна дочена куртка, тръгна към селсъвета. И. Петров, MB, 60-61. Бенко застана до вратата и с изненада следеше как мистър Де ла Падуа обува работните си панталони, облича широката куртка, завързва престилката и нахлузва на главата си издутата като корона шапка на главен готвач. Ал. Бабек, МЕ, 234. // Връхна спортна дреха от непропусклив плат, използвана най-често от ловци, въдичари, туристи и под.; винтяга. Той [въдичарят] бръкна в другия торбест джоб на куртката си. Д. Калфов, KP, 15. Бившият борсов посредник носеше под палтото си бежова куртка с широки спортни джобове. А. Гуляшки, МТС, 83.
— От лат. curtus през рус. куртка.