КУРТУЛЍСВАМ, -аш, несв.; куртулѝсам, -аш и куртулѝша, -еш, мин. св. куртулѝсах, св., прех. Диал. Избавям, освобождавам, отървавам. Бате бе, защо всинца се не вдигнем да им [на руснаците] помагаме? Тоя път чак Дунава може да минат, досущ да ни куртулисат от катилите, а? В. Мутафчиева, ЛСВ I, 201. Голяма потера ке прати царо, за да я куртулиса керка си одовде, току еве аз као велам да напраиме. Нар. прик., СбНУ XI, 124. Марка Янкула целува, / дека юнак той го куртулисал. Нар . пес, СбНУ XXIX, 95. куртулисвам се , куртулисам се , куртулиша се страд.
КУРТУЛЍСВАМ СЕ несв.; куртулѝсам се, куртулѝша се св., непрех. Освобождавам се; избавям се, отървавам се. На кадията съм нещо дотрябвал, сигурно пак ще искат за аскера добитък ли, такова; — Да искат, това знаят! Душата ни барем да вземат, та да се куртулисаме! В. Мутафчиева, ЛСВ I, 297. — Аз момчета, съм болен вече трета година. .. Па някой път си мисля — да свърша по-скоро, та да се куртулисам от тая мъка. Ем. Манов, ДСР, 50. За такъв мрътвец се не плаче. Ако е умряла баба Минчевица, куртулисала се е от мъки. Т. Влайков, Съч. II, 40. От добро да са не куртулисаш. СбНУ XXXI, 130.
2. Махам се, отивам си. — Къде да вървиш, къде да се денеш? .. — Където и да си, съвсем; да се куртулисаш, ще помниш, че земята се мъчи, че се мъчат твоите: В. Мутафчиева, ЛСВ I, 203; — Колкото за салтанат, нали знаеш, циганинът си дава душата. . Като наближи байрамът, .. и не можеш да се отървеш; „Дай, беим, дай ни нещичко червено; алено, сирменичко — за байрама.“ Гледам, гледам, пък — не; че се куртулисайте от главата ми Ц. Гинчев, ГК, 218. Успокоявам се, отдъхвам си от някаква мъка или страдание. Почнали талазите да се смалуват и полека лека излегол каико на брега, та се куртулисала жената и mue, що беа во каико. Нар. прик, СбНУ XIV, 120.
— От тур. kurtulmak.