КУРТУЛЍЯ, мн. няма, ж. Диал. Куртулисване, избавяне, спасение, отърваване; куртулуш; Имаше во това време луге вапирджии що и тепаа вапирите, .. Да от тоа нещо малко имавме от вапири куртулия. Нар. прнк., СбНУ III, 156. Ооо, златна Злато, Злато мори, / .. / горска еребица, / ясна месечина, / бегай, кай да бегаш, / куртулия немаш! / Яз ке ми те найдам / и ке ми те земам, / люба да те имам. Нар. пес., СбНУ II, 30. Бог йе убил кучкана ламя, / ми паднала на рамни пътища, / що поминвит куртулия немат. Нар. пес., СбБрМ, 80.


Източник: Речник на българския език (онлайн)