КУРУ̀ЛЕК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Диал. Къщурка. Аз си минувам така покрай един курулек, слушам, пищи нещо; гледам и какво виждам във виделината: детенце — здраво, червено, лежи на земята под стола. Н. Бончев, Ρ (превод), 54.
