КУРШУМЛЍЯ, ед. неизм., мн. -ѝи, прил. Простонар. Куршумен (в 1, 2 и 5 знач.); куршумов. Савелий не се оправяше така бързо. Куршумлията рана се беше развредила от човъркането, течеше, не искаше да се затваря. Д. Рачев, СС, 271. Всичко си беше като лапи .. А ей го, тъкмо където се събират в остро кьоше Бакърджийската и Терзийската чаршии — каменният куршумлия хан на Софу-Мехмед паша. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 106. Спахиите заграбили най-добрата земя, .. Куршумлии сараи градят, ядат и пият. М. Марчевски, П, 52.