КУТСУЗЛЍЯ, -ѝята, ед. неизм., мн. -ѝи, прил. Разг. 1. Кутсуз (в 1 знач.). Кутсузлия момиче излезе, пак не можа да си намери работа.
2. Като същ. Обикн. като сказ. опред. при глагола съм. Кутсуз човек; кутсуз, кутсузин. Окайваха ме овчарите: „Голям си, викат, кутсузлия, с тая крива нога няма на хоро да се хванеш!“ Н. Хайтов, ДР, 82. Изглежда аз съм кутсузлия — записах се за тази екскурзия и тя се провали.
— Друга форма: куцузлѝя.