КУ̀ТУЛ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. За животно — който е с нащърбен, счупен рог; кутулест, крън, кърн. Кутула крава. Кутул вол. Кутуло добиче. Т. Панчев, РБЯд, 184.
— От гр. κουτροϑλ(λ)ης 'без рога'. От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.