КУ̀ФАР м. Предмет, вместилище за носене на багаж при пътуване, с форма на плосък паралелепипед, направен от кожа, плат, дебела мукава, дърво и др. и обикн. със закопчалки. Куфарът наистина беше хубав — от черен лак, с меко заоблени ъгли, подячени покрая с алуминиев ръб. Л. Михайлова, Г, 175. Тя [Нона] заключи предпазливо вратата, измъкна един-два куфара и се залови да нарежда вещите си за път. Й. Йовков, ЧКГ, 209. На митницата взеха да тършуват в куфарите. Натрупаха се пет-шест души носачи —·да гледат. А. Каралийчев, ПГ, 183.
◊ Стягам / стегна (събирам / събера) <си> куфара (куфарите). Разг. Приготвям се да замина или да напусна някое място. Лора не губи обаче надежда: една временна раздяла може би ще оправи всичко. И затова, без да мисли много, се погрижва за паспорта и започва да стяга куфарите си. М. Кремен, РЯ, 456. — Ако ти ми отговориш защо дойде, давам ти честната си дума, че ще събера куфарите си и ще замина още днес. М. Грубешлиева, ПИУ, 148.
— От фр. coffre през нем. Koffer.