КУ̀ФАРЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от куфар; малък куфар. — Трябва да дойдете при един болен .. Евгени започна да подрежда куфарчето си с хирургическите инструменти. Д. Ангелов, ЖС, 177-178. Наслагахме багажа в шарена бохчичка, а баницата прерязахме на две големи парчета, .., сложихме ги в дървено куфарче като войнишките и тръгнах на път. Кр. Григоров, ОНУ, 125. Жана целуна баща си, грабна елегантното куфарче от жълта кожа и изтича по стълбите, пред които я чакаше Валентин. Д. Кисьов, Щ, 170.