КЪДЀЛКА ж. Умал. от къделя. Map дей, юде го зачу Милкана, / юдзе хурка без къделка, / .. / мар дей, че при Димитър ютиде. Нар. пес., СбНУ XLVII, 100. Бялата пухкава подплата на кадифеното и горно палтенце обхващаше тънката ѝ шия, събираше се под гушата ѝ, после се спущаше надолу в две тънки къделки чак до колената ѝ. Д. Талев, СК, 85.
◊ Захапал съм къделката. Диал. Мустаците ми са побелели.