КЪДЀЛЯ ж. 1. Валмо извлачена вълна, коноп, лен или памук, което се набожда на хурка или чекрък, за да се изпреде. Тюлевица, седнала на широк миндер до голяма готварска печка и затъкнала дебела къделя на шарена хурка, предеше. Г. Караславов, ОХ III, 527. Докато пускаше жичката от къделята, тя скришом поглеждаше към Фефрония и бързо превърщаше вретеното. А. Христофоров, А, 148. — Че пък иди [в Търново], може да научиш нещо за батя си — въздъхна тежко майката, па наплюнчи пръсти и пак заизтегля нишката от къделята. Д. Марчевски, ДВ, 212. Понякога забелязваше, че около него неусетно са насядали съседки, които тихо ронеха в престилките си царевица или предяха големи къдели от коноп. Д. Кисьов, Щ, 458. — Колената ме болят — каза той, като се повърна малко назад към пруста, дето баба Иваница беше седнала и влачеше къдели на дарака. Й. Йовков, ЖС, 41. // Количеството вълна, коноп, лен или памук, което се набожда на хурка. — Остава ми само мустаци да си сложа — рече той и измъкна от пояса цяла къделя вълна. Ст, Марков, ДБ, 166. Прела баба; / две недели, / та изпрела / три къдели. Ц. Церковски, Съч. II, 126.
2. Прен. Нещо (обикн. коса, мустаци, облак, дим), което по форма и пухкавост е като къделя. Стана Стамат, поглади белите къдели на мустаците си, събра вежди. А. Гуляшки, МТС, 258. Небето — сиво и ниско до вчера, се бе разкрило високо и ведро. Синевата му изглеждаше още по-дълбока зад белите къдели на облаците. П. Славински, ПЩ, 487. Девет-тях заводски комина изригваха към небето гигантски къдели дим. А. Гуляшки, ДМС, 133. Купихме си по една къделя захарен памук и забързахме към книжарницата на бул „Руски“ и „Раковски“. Ст. Христозова, ДТСВ, 52. Каруцарят шибна кончето. Изпод колелата бухнаха гъсти къдели от прах. А. Гуляшки, СВ, 70. По клоните подскачат катерички, събират снежните къдели от елите. Цв. Ангелов, ЧД, 54. Цъфна под скалата салкъма в бели къдели. В. Раковски, ППС, 54.
◊ Усетила се хурката за къделя и то срещу неделя. Диал. Ирон. За човек, който се пилее и започва да работи, когато не му е времето.