КЪДЀШЕН, -шна, -шно, мн. -шни, прил. Диал. За човек или предмет — от кое място, от кой край произхожда, откъде е; гдешен. — Да не сте от Голямо Конаре? — Тамошни сме, господине! А твоя милост къдешен си? Ст. Дичев, ЗС II, 232. Старците дружелюбно поздравяваха ранобудните пътници. По-словоохотливите ги питаха къдешни са и какво ги носи насам. ЖД, 1969, кн. 11, 11.