КЪДРЀЦ м. Рядко. Къдрица, къдра, къдърец. Един къдрец се бе отскубнал от хубавите ѝ черни коси — пожела да го погали, да го целуне, но прогони и това си желание. Д. Спространов, С, 8. Тя се мъчеше да прилепи един къдрец на челото си и ней се отдаваше. Някога, преди петнайсет години тоя къдрец я правеше пленителна. Д. Немиров, Д № 9, 143.