КЪДРЍЧКА ж. Умал. от къдрица; малка къдрица, малка къдра. Пред него [Раковски] беше тя [Фросо]: съвсем млада, с път през средата на черната коса, която се виеше край ушите в малки къдрички. Ст. Дичев, ЗС I, 492. Рокля с къдрички около деколтето.


Източник: Речник на българския език (онлайн)