КЪ̀ДРЯ, -иш, мин. св. -их, несв. 1. Прех. Правя коса да стане къдрава, вълнообразна, на къдрици. Тя имаше дълга руса коса, никога не я къдреше и когато слънцето грееше върху нея, косата блестеше като слюда. Ст. Стратиев, СВМ, 62. Мара застана, Мара застана / пред огледалото — / бяло си лице, бяло си лице / Мара пудреше, / руса си коса, руса си коса / Мара къдреше. Нар. пес., СбНУ XLVI, 210.
2. Прех. Правя повърхнина или краища да станат къдрави, вълнообразни, нагънати. Той се изкачваше по високото било на планината, където вятърът къдреше тревата на поляните. Й. Йовков, СЛ, 23. Денят беше нажежен и никакъв ветрец не къдреше водите на езерото. Ламар, ПР, 61.
3. Прен. Непрех. Рядко. За път, река и под. Извивам, лъкатуша, криволича. Място за колебание нямаше. Тръгнахме по тясната пътека, която къдреше между младите борчета, и се оказахме пред бяла едноетажна къща. Сл. Трънски, Н, 36.
4. Прен. Прех. Разг. Свиря или пея с много извивки, игриво. Обичам когато тя пее познатите веселяшки песни, защото хубаво ги къдри. //За музикален инструмент — издавам мелодия с много извивки, игриво. Одобрително ръмжеше ручилото, в игриви нотки пискунът къдреше сватбената песен, сладко ронейки дума по дума, сякаш и самата гайда вземаше участие в общата радост. Ем. Станев, ИК III, 39-40. къдря се. I. Страд. от къдря в 1, 2 и 4 знач. II. Възвр. от къдря в 1 знач. Тя се къдри често.
КЪ̀ДРЯ СЕ несв., непрех. 1. За коса — падам, спускам се завита на къдри, кичури; вия се. По челото ѝ [на Марица] се къдреха белезникави косъмчета. Кр. Григоров, ОУ, 167.
2. За повърхност или очертания, краища — ставам вълнообразен; напъвам се, извивам се вълнообразно. Морето бе загубило сутрешната си сивота и едва-едва се къдреше, модро-синьо, хладно. Н. Антонов, ВОМ, 22. Донка бе облечена в спретната празнична рокля от тъмносиньо сукно, с висока яка, по която се къдреше бяла дантела. В. Геновска, СГ, 179. Пъпките на дърветата бяха набъбнали и тук-там се къдреха нови листа. Г. Дръндаров, ВЗ, 47.
3. За права линия — вия се, извивам се. Кандилото пращеше и по ниския таван се къдреха сенки. Ем. Станев, А, 221. Мария забеляза, че го мъчи някакво нетърпение, ръката му трепереше, трепереше и се къдреше и димът на цигарата. А. Наковски, МПП, 107.
4. Прен. Рядко. За мелодия, звук — звуча с много извивки. В ръцете на един едър музикант с боксьорски плещи акордеонът бавно гълта въздух, .., а из кожения му мех трепти плетеница от съзвучия, които се къдрят в речитативна игра. Св. Минков, ДА, 109.