КЪ̀ДЪР, -дра, -дро, мн. -дри, прил. Остар., сега поет. Къдрав. Изведнъж топ съвсем побледня, къдрата му коса и подстриганите му мустаци щръкнаха. Ив. Вазов, Съч. VII, 40. Етиопско (негръско) племе .. то има черна кожа, черна къдра коса, длъгнеста глава. К. Смирнов, З, 67. Къдър венец / къдри вее. Ц. Церковски, Съч. I, 230. Де бре Димо! — Кривна Димо / къдра капа над окото. К. Христов, СК, 14. Там край злачни брегове / бързат къдрите вълни. Д. Дебелянов, С, 1936, 15.