КЪЗЪЛБА̀Ш м. 1. В някои средноазиатски страни — член на мюсюлманска секта от последователи на Али и Фатима (зет и дъщеря на Мохамед); алианец, шиит, казълбаш. Има някои племена, които ако и да ся броят от мюслиманската община, но имат си и свои особени вярвания, та представляват смес от мюслиманство с язичество; такива са: къзълбашите, лазите, друзите, туркмените и повечето цигане. Лет., .1871, 83.

2. Българин, потомък на членове на тази секта, която е имала последователи в Кърджалийско, Хасковско и Лудогорието; казълбаш. В тази хълмиста ерозионна котловина, каквато е Герлово, живеят и алианци или къзълбаши. Й. Радичков и др., ГСП, 152. Тия .. къзълбаши. . , бяха особени: те, противно на правоверните мюсюлмани, пиеха вино и ракия. СбАСЕП, 102. Голяма част от. . населението в тези места (Кърджалийско и Счатанъерско най-много) е от тъй наречените къзълбаши. РН, 1911, кн. 5-6, 141.

— Typ. kizilbaş.


Източник: Речник на българския език (онлайн)