КЪ̀КЛИЦА мн. няма, ж. 1. Едногодишно тревисто растение от сем. карамфилови с тъмнорозови цветове, власинки по листата и черни отровни семена, което вирее като плевел сред житните посеви. Agrostemma githago. Не бяха очаквали кой знае каква реколта, но все се надяваха да вземат за храна и посев. А сега пред тях се стелеше една ливада, избуяла от къклица, метличина и паламида. И. Петров, MB, 147. Нашата основна зърнена култура — пшеницата, се заплевява от много растения, но нейните постоянни спътници са къклицата, .., дивият мак. Н. Митрева, ВРС, 13.
2. Събир. Семената на това растение. Най-напред от новото жито нагреба стопанката на къщата. Върху една гладка каменна плоча тя изсипа куп червени зърна, очисти къклицата, цял час груха плода на мерджановата нива в една дълбока чутура и най-сетне го сложи да ври на огнището. А. Каралийчев, ЛС, 70. През лятото нема пригода от небето и нивите не родиха ..; житото, и колкото се събра, .. се чернееше от къклица и глушина. Ил. Волен, МДС, 71. А ние събирахме толкова малко жито, че ако изхвърлехме къклицата, едва ли ще остане на половината и не ще ни стигне за два-три месеца. Кр. Григоров, ОНУ, 124— 125.
◊ Бяла къклица. Остар. Сусам. Петър Драганов. .. Ха. .. и той не е заплатил; .. Нено Петканът. .. кривата шия. .. 13 и руп за сол, рожкове, бяла къклица и свещи. Ив. Вазов, Съч. VII, 14.
~ Отделям / отделя (разграничавам / разгранича) жито<то> (зърно <то>) от къклица<та>. Книж. Умея да открия вредното, маловажното или излишното в нещо и да го премахна. Сега сърцето ти е оплюто и не можеш да отделиш зърното от къклицата. К. Петканов, ДЧ, 415. В поезията на [Яворов] тоя изключителен майстор на художественото слово има моменти, явно нездрави, .. Докато не разграничим тук житото от къклицата, образът на поета няма да се счита за изяснен. ЛФ, 1958, бр. 7, 2.