КЪ̀КРЕНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от къкря; къркане, къркорене. Отвътре откъм оджака се носеше тихо къкрене. Одименото гърне издишваше сладка фасулена парица. Г. Стоев, Зав., 97. — Стига, Кино — погледна той към казаните и се вслуша в къкренето им. — Заври ли веднъж, поиздърпай главните. Г. Мишев, ЕП, 12.