КЪЛВА̀Ч, мн. -и, след числ. -а, м. 1. Едра горска птица, обикн. с ярка разноцветна перушина и яка човка, която гнезди в дупки по дърветата и се храни предимно с насекоми, които изважда чрез кълване изпод кората им. Picus. Ho кълвачите безпогрешно познаваха дърветата: кои бяха мощни, здрави и кои — загнили. Познаваха ги дори през дебелата кора и безжалостно ги продълбаваха. Н. Хайтов, ШГ, 190. Един мрачен, зъл кълвач блъскаше яростно дървото, за да измъкне червея. Г. Крумов, Т, 59.
2. Само мн. Зоол. Птици от семейство кълвачови, което включва разпространени почти по всички континенти видове, които почистват кората на дърветата от вредители. Picidae.
3. Прен. Разг. Пренебр. Ученик, който прекалено много учи без разбиране, който зубри механически; зубрач. Из речника на Христо футболиста. Домашно — / задачи, преписани в клас / .. / Приятел — / добър, талантлив подсказвач. / Учител — / закрилник на всеки кълвач. Цв. Ангелов, СГ, 72.
◊ Голям пъстър кълвач. Вид кълвач, на големина около 25 см, с пъстро оперение, на големи черни и бели петна, който обитава стари широколистни и иглолистни гори и гнезди в хралупи, които издълбава сам. Dendrocopus major. Из широколистните и иглолистни гори се среща големият пъстър кълвач или, както го нарича народът, дърводелец. Ив. Димитров, ОП, 36. Зелен кълвач. Вид кълвач със зелен гръб, жълтозелена опашка и петна по гърдите и корема, който обитава широколистни гори. Picus viridis. Малък пъстър кълвач. Вид кълвач с лъскаво червено петно на главата и пъстро черно-бяло оперение; сипка. Dendrocopus minor. Сив кълвач. Вид кълвач със сив цвят и червено петно на главата, който обитава хълмисти и планински места. Picus canus. Червен (черен) кълвач. Вид голям кълвач с черен гръб, кафяв корем и червено петно на главата, който обитава планинските гори и гнезди в хралупи и изсъхнали дървета, които издълбава сам; въгленар2. Dryocopus martius.