КЪЛВА̀ЧОВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е на кълвач. Горската зидарка обитава буковите и дъбовит гори, .. Гнезди в плитки хралупи и напуснати кълвачови дупки. Ив. Димитров, ОП, 35.
2. Като същ. Само мн. кълвачови. Зоол. Семейство птици, което включва разпространени почти по всички континенти видове, които почистват кората на дърветата от вредители. Picidae