КЪ̀ЛКАМ, -аш, несв., непрех. Диал. За течност — издавам шум къл-къл; кълколя, клокоча, къркам. Червеноармеецът, като огледа изписаното павурче, пристегнато с медно-златисти жички, го надигна и се чу как кълка ракията в гърлото му. Кр. Григоров, ТГ, 36.