КЪ̀ЛКАНЕ мн. няма, ср. Диал. Отгл. същ. от кълкам; кълколене, къркане, клокочене. Час по час Танчо и Надка надигаха шарената стомна и с кълкане се изливаше като на въглен в гърлата им вкусната кладенчова вода. Κр. Григоров, ТГ, 69.
