КЪЛКО̀ЛЯ, -иш, мин. св. -их, несв., непрех. Разг. 1. За течност — издавам шум къл-къл; клокоча, бълбукам, бълболя, гълголя, гъргоря, къркам, къркоря. Той дигна шишето и по пиенето разбрах, че обича виното. Само как кълколеше в гърлото му. П. Велков, СДН, 197. Кадията гледаше камъните, мюфтията изпитваше брашното, някои от ефендитата отидоха да гледат как влязва вадата в улеите и как се върти и кълколи. Ц. Гинчев, ГК, 194. ● За съд, от който се излива течност. Че като се разбързал оня ми ти кметски наместник, че като се разшетала жена му, .., а една шарена бъклица с червено винце се върти като халосана на колело около трапезата и си кълколи пресипнало: — Къл-къл-къл, къл-къл-къл... Чудомир. Избр. пр, 154. Не го чувах дори да мърмори нощем, нито пък шишето му да кълколи, както обикновено. Ем. Манов, ПУ, 193. Чучурчето още кълколеше в празната стомна и Мишо недоволно въздъхваше. М. Яворски, ХСП, 136.
2. Къкря. Отварата трябва да поври. Остави я да кълколи известно време. Δ Чаят от шипки кълколеше приятно на печката. l За съд, в който ври нещо. Тоя мирис ме опиваше и ми напомняше беленка, на която пеят и се подкачат моми и ергени, а до тях кълколи пълен котел с варени млечници. Кр. Григоров, Р, 63-64. И ето пак ставаше същата шетня из къщи, пак баба Гана обикаляше огнището в кухнята, дето кълколеха няколко тенджери. Г. Караславов, Избр. съч. VIII, 341. Сипков дигна ръка, смигна и се завъртя към огнището, дето весело кълколеше голям меден гюм. Г. Караславов, ОХ II, 515.