КЪЛСЯ̀, -ѝш, мин. св. -я̀х, несв., непрех. Диал. За кон — ходя раван; клюсам. И аз обърнах коня и тръгнахме на тръс. А когато конете кълсяха, аз си прехвърлях през ума причината на туй ненадейно пътувание. Π. Ρ. Славейков, ДБ (превод), 188.
