КЪ̀ЛЦАМ, -аш, несв., прех. 1. Дробя на много малки парчета, обикн. месо, зеленчуци и др., с удари на сечиво. Нана Лиловица бе седнала в къщи до огъня и кълцаше месо да приготви кюфтенца за болника. Т. Влайков, Съч. II, 59. Ръцете им отмаляваха от тежкия сатър: усърдно кълцах шкембета, накълцвах цяла планина от варени, благоухаещи шкембета. А. Гуляшки, ЗР, 191. Сиврията кълцаше краставици в малко менче и от време на време хвърляше в устата си по някое изтървано късче. Г. Караславов, Избр. съч. I, 298. Щом поомекнеше времето, ще впрегне къде обяд кравите и надвечер току ще извие шейната в двора, натоварена или с дърва, или с шума; а когато биваше лош пътя, през деня ще кълца нещо с брадвата под сайванта на сушина. Ил. Волен, БХ, 73. // Разш. Диал. С чукане разчупвам нещо на по-малки части; троша, дробя. Той [кантонерът] набираше работници да проширяват пътя, да кълцат чакъл. Кр. Григоров, ПЧ, 30. Марко иска Магда да си земе, / Магда нече Маркоте да зима. / Па ѝ прати тоя златен пръстен, / а Магда го с камене кълцала. Нар. пес., СбНУ XL1X, 10. Изкарай децата, доведи момата — /че ако не дойде, че ти кълцам / кости, / че ти кълцам кости като пипер / в котел! Нар. пес., СбНУ XLIV, 350.
2. Разг. Режа, посичам нещо. Мъжете няма как да отстъпят, всеки държи брадва и с брадвата кълца кокоши глави на дръвника. Й. Радичков, ББ, 162. Обсадителите катерили се по прозорците и кълцали с ножовете си ония, които могли да застигнат. Ив. Вазов, Съч. XVI, 103.
3. Разг. Смачквам, убивам с удар, с натискане нещо. Ико махна спокойно една след друга пиявиците, които се виеха раздразнено, след това започна да ги кълца с един камък, като се хилеше. П. Здравков, НД, 32. // Смачквам между ноктите си, като пощя. Едно от удоволствията на старите жени е да седнат на слънце и снахите да почнат да им кълцат въшките по главата. Ив. Хаджийски, БДНН II, 111. „Я яла да ме попощеш“. Она седнала, па кълца, кълца. Нар. прик., СбНУ XLI, 430.
4. Прен. Разг. Пронизвам остро. Дядо Мишен протягаше шия и се свиваше мълчаливо. Болката го кълцаше още по-силно. Ст. Даскалов, СЛ, 378. Златан усещаше болки в десния крак, от ходилото до ставата. Бяха два вида болки — едната кълцаше, хапеше едновременно с ударите на брадвата, а другата — постоянна, широка — обхващаше цялото ходило. Т. Монов, СН, 245.
5. Диал. За птица или риба — кълва (в 1, 2, 3 и 5 знач.). Едни от кокошките се наядоха и се натрупаха на водника, а други още се надпреварваха да кълцат. Ил. Волен, ДД, 70. Тогай кучето изело погачата и се отровило. От едно дръво слели два гарване, они кълцали от кучето и се отровили. Нар. прик., СбНУ XLIV, 496. Рибата дърпаше като луда, но защо не се закачи поне една на въдицата? Трябва да е била или много дребна, или много едра, или пък просто не е била гладна! Но, дявол да го вземе, как хубаво кълцаше! Тък-тък, тък-тък, тък-тък. Д. Калфов, KP, 39.
6. Непрех. Диал. Обикн. за зъби — тракам. Тя толкова силно трепереше, че дори зъбите ѝ кълцаха. О. Василев, ЗЗ, 99. Злобар. Така се казва моето куче. Постоянно шари по двора и из градината, лае и кълца зъби, а очите му искрят. Г. Краев, ЛСП, 51. кълцам се. I. Страд. от кълцам в 1-5 знач.— Ти, баш байрактарино, много добре ни показа как се кълцат турски тикви. Кога ще ни научиш да превземеше крепост? Д. Рачев, СС, 66. Неизработената кълчища, като се обърне на суха трева, туря се между двете дъски и полусвободното дърво и се кълца с него. СбНУ VI, 234. II. Възвр. от кълцам във 2 знач. На другия ден народът плъпнал по улиците, а аз, недоспал, се кълцам пред огледалото. Черемухин, СбХС, 288. III. Взаим. от кълцам във 2 и 5 знач. Синовете си завиждаха, снахите се кълцаха като пепелянки. Г. Караславов, Избр. съч. I, 313.
◊ Кълцам лук (сол) на главата на някого. Разг. Измъчвам някого с непрекъснати натяквания, укори, скандали. — Косата ми побеля от тях, ти казвам. Само като им кажа, че ще ти пиша какъв лук кълцат на главата ми, мирясват. Г. Караславов, ОХ II, 33. — На стари години рече човекът млада жена да си вземе. Ама ще видим кога ще му кълца сол на главата. Т. Харманджиев, KB, 434. Кълцам си зъбите <като празна воденица>. Диал. Прекалено много говоря, и то обикн. празни приказки или без полза, безсмислено.