КЪ̀ЛЧА СЕ несв., непрех. Разг. Неодобр. 1. Извивам силно, кривя тялото си при танц или в ритъма на някаква песен. На дансинга се въртяха само двойки, които се кълчеха екстравагантно. Д. Димов, Т, 113. Оркестърът свиреше, певицата се кълчеше пред микрофона и лееше плътния си алт. К. Калчев, СТ, 75. От двата високоговорителя прозвучава някакъв банален рок, който тутакси се превръща в химн на помирението, защото всички наскачват, . ., и почват да се кълчат в границите на възможностите си. Б. Райнов, НН, 394. / /Извивам се или движа, размахвам крайници. Спирам се например пред решетката с маймуни. Разни видове. По-големи, по-малки, средни. Те сякаш разбират, че ги гледам и почват да ми се плезят, да се кълчат, да се премятат и да правят най-разнообразни фокуси. Хр. Радевски, Избр. пр III, 111.
2. Извивам, обикн. кокетно тяло, очи, ръце, за да привлека някого, да направя впечатление; усуквам се. „Ето я! — мислеше си ревниво Марина, като се въртеше пред огледалото и поглеждаше под око братовчедка си. .. Да не иде за черните ми очи, лисица такава. .. Я каква му [на Тъкачев] се кълчеше на двора...“ Г. Караславов, ОХ I, 66. Днес ме би оная дъртачка Божковска, дето се кълчеше и преструваше едно време, когато не ѝ вземаше пари за млякото ти нали казваше, че учителите трябвало да се тачат като светии. К. Георгиев, ВБ, 76. Кълчи се като филибелийска кокона. Послов. (Ст. Младенов, БТР, 1117).
◊ Кълча си езика; кълча език. 1. Мъча се да говоря на чужд език, с който не съм добре запознат или говоря нарочно завалено, с акцент. — Какво да правя с тебе? — попита той на български език, но произнасяше думите като чужденец. Бенко не знаеше какво да отговори от изненада. — Казвай! Казвай! — продължи да кълчи езика си мистър Де ла Падуа. Ал. Бабек, MЕ, 136. 2. Мъча се да произнеса някоя трудна дума.
КЪ̀ЛЧА, -иш, мин. св. -их, несв., прех.1. Извивам, кърша, усуквам, понякога неестествено някои части на тялото си, обикн. при танц. [Никита] застанал прав сред кръчмата, закомандува с ръце, като леко кълчеше хълбоци. Нему подражаваха другите играчи. И кръчмата екна. Ст. Чилингиров, ХНН, 237. Наловили ся са за пояс, играят, въртят ся, кълчат нозе. Е. Мутева, РБЦ(превод), 78. // В съчет. с ръце, пръсти. Извивам или движа при възбудено състояние (ръце, пръсти). — Няма да ни издаде, невинен човек е, — издума Хаджи Смион, като гледаше любопитно на Мунча, който, опулен, кълчеше пръстите си и въртеше глава. Ив. Вазов, Съч. VIII, 58. По лицето ѝ бе отпечатано безпокойство и страх, очите ѝ разплакани. Тя кълчеше ръцете си и нещо думаше на двамата граждани. Ив. Вазов, Съч. XXV, 196.
2. Прен. Разг. Променям формата или характера, същността на нещо в неправилна насока; развалям, извращавам, изкълчвам. Ботев и Каравелов имаха поне блажената Румъния. А ние в свободна България трябваше да кълчим изкуството си. О. Василев, ЖБ, 452. Думата ни е за съвременната лъжецивилизация, .., която, .. продължава и днес да кълчи духа и стила на живота ни. ЛФ, 1958, бр. 48, 3.
3. Рядко. Изкълчвам, навяхвам (Н. Геров, РБЯ). кълча се страд. от кълча във 2 и З знач.