КЪЛЧА̀Н м. Остар. Колчан. Те [пълчищата на цар Крум] носеха тежки тулове от кожа, а в тях се пъстрееше ужасът на всяка българска победа: в кълчана дрънкаха стрели от гъвкава пръчка с метален корен и с връх, потопен в отрова от незнайни билки. Н. Райнов, ВДБ, 50. Оседлаха конете, преметнаха дисагите, пълни със сухоежбина, взеха кълчаните със стрели и тръгнаха на далечен път. Д. Линков, ЗБ, 57. Слиша Фивос свещенничка молба / от елини дръпва тежка ръка / горки стрели в кълчан си събира. Ч, 1871, бр. 16,486.