КЪ̀ЛЧЕНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от кълча и от кълча се. Дълго траяло това. Сетне всички почнали да танцуват своите еднообразни и диви дяволски танцове, прекъсвани от остри викове, кълчения, смехове и ужасни песни. Н. Райнов, КЧ II, 55. Прегърнал здравото си дете, той с кълчения под танцовата музика от радиото премина салона чак до дъното. Ст. Даскалов, ЕС, 345.