КЪЛЧЍЩНИЦА ж. Диал. Дреха или черга, която е изтъкана от кълчища. Лежеше си върху кълчищницата и двете овчи кожи и се усещаше някак олекнал като пеленаче в люлка. О. Василев, ЖБ, 322. Отдолу под горната фанела се оказа нещо като фанелче. Най-накрая дядото изсуна глава през кълчищницата. П. Велков, СДН, 88.


Източник: Речник на българския език (онлайн)