КЪЛЧЍЩЯ, -иш, мин. св. -их, несв., прех. Диал. Запушвам дупките на нещо с кълчища. Дядо Костадин го [Георги] спря: — Хем да не забравиш, на нас ще берете грозде. Ела утре, ще кълчищим кораба. К. Петканов, СВ, 172. кълчищя се страд.
