КЪЛЧО̀ТЕНЕ, мн. -ия, ср. Разг. Неодобр. Отгл. същ. от кълчотя и от кълчотя се. На някои се иска нашият културен дом да стане развъдник на джазбанди, шлагерни певици и упадъчни танци и кълчотения. Тарас, СГ, 111.
