КЪМ предл. 1. За означаване на посока, направление на движението (независимо от мястото на говорещия); в посока на. Към кладенеца от другата страна, .., слизаше един човек. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 51. Там, кацнала като белоглав орел на билото, стърчеше кула. Към тая кула се приближаваше сега и конната чета. Ст. Загорчинов, ДП, 295. От гората долетя птица, трепна с крило в насипания сняг, .., и отлетя високо към озареното небе. З. Сребров, Избр. разк., 79. С мощни тласъци задълба към дъното, изравни се с плувкинята, .., и като се обърна на гръб се насочи към нищо неподозиращото момиче. Ат. Мандаджиев, ОШ, 35-36. Пушекът .. пълзеше към тавана и изписваше върху бялата мазилка голям черен кръг. Сл. Трънски, Н, 134. ● С предл. за, на. Разг. Петко тръгна по изровената улица за към селото. Ст. Даскалов, СЛ, 93. Никой не каза да се строят, но като се поразточиха по шосето за към града, те заприличаха на боева колона. Г. Караславов, ОХ III, 442. Шофьорът слезе сега да пита по кой път да тръгнат за към Купен махала. Г. Мишев, ЕП, 79. Вечер, като кривна от главната улица на към дома, не мога да не поспра на ъгъла. П. Росен, ВПШ, 145. //За означаване на приближаване до говорещия. Минахме напреко през двора, прекрачихме един нисък плет и онова куче пак излая, изскочи из тъмното и се втурна към нас. А. Гуляшки, ЗР, 124. Ето, майорът иде към нас. Й. Йовков, Разк. II, 132. Като ме видяха, те тутакси се сбързиха към нас, взеха куфарите от ръцете ми и много сръчно ги натъкмиха в колата. А. Гуляшки, ЗР, 286.
2. За означаване на посока, в която е обърнат някакъв предмет. Самият бункер бе разделен на две отделения. В предното, обърнато с лице към врага, .. се търкаляха картечни гилзи, муниции се подаваха от нишите. П. Вежинов, НС, 135. Той седеше до нея, защото не можеше да пътува с гръб към конете. Св. Минков, СЦ (превод), 54. То застана в една смирена поза, с лице обърнато към храма и заби дъската с едно чуканче. Ив. Вазов, Съч. XV, 21. Спряха на самия край на площадката. Велко .. се обърна по корем, смъкна се надолу, .., с гръб към пропастта. Д. Талев, И, 270. // Рядко. За означаване направление на движение или разположение в една от посоките на света; на. Двете птици политат нататък .., но отведнаж се обръщат пак към изток. Елин Пелин, Съч. II, 189. Слязох пак в хотел Европа, по традиция, и имам почти същата стая с изглед към изток. Ив. Вазов, ПЕМ, 78. Приспивна музика на дъжд. Сякаш ромон на бързи стъпки на девойчета, които отнасят към запад кехлибареното вино на залеза. З. Сребров, Избр. разк., 162. Облаците вървяха към север бавно и без светкавици. Й. Йовков, Разк. II, 38.
3. За означаване на насоченост, цел на случайно, неофициално и под. посещение някъде; в, при. И той често-често започна да наминава към общината, за да види дали няма я писмо, я телеграма. Г. Караславов, Избр. съч. I, 373. — Добре си дошла, Стойчовице, аз все се каня да намина към вас, па не струвам мокает. Хр. Радевски, Избр. пр II, 177. — А, ти ли си, бай Гоце? / .. / — Какво те носи към нас? Д. Спространов, С, 118. Заръча байно Димитар, / да идеш, Стойно, към дома, / към дома, Стойно, у дома. Нар. пес., СбНУ XLVI, 46.
4. За означаване на посоката, ориентацията на действието по отношение на някъкъв обект при глаголи и произведени от тях съществителни, като: а) гледам, поглеждам, заглеждам се, поглед и под.; в. Подпрян на патерицата, калугерът загледа сега към оная посока, откъдето полетяха уплашените птици. Ст. Загорчинов, ДП, 31. Дебелото старче гледаше към тавана и едва забележимо поклащаше глава. Д. Кисьов, Щ, 487. Загледа се към воденицата, весел, но някак учуден и изненадан. Й. Йовков, СЛ, 104. Куршумите са на свършване. Той поглежда към Милка, към Тошо. Сърцето му изтръпна за края на този бой. З. Сребров, Избр. разк., 105. Бабата не помръдваше, устремила очи към цигулката. Кр. Григоров, Р, 44. Български тълковен речник с оглед към народните говори. б) привиквам, приспособявам се, приучвам и под. „Ариецът“, привикнал към дисциплина и точност, се среща с пратеника на „Сузана“ точно в полунощ. П, 1960, бр. 45, 4. По-късно някои от тези низши организми, под влияние на променящите се условия на живот, постепенно се приспособили към друг начин на хранене. Д. Божков, ПЖ, 13. Сражението навярно току-що се бе подкачило. . Но изгледът на селото бе съвсем мирен, нищо не подбуждаше към тревожни мисли. П. Вежинов, НС, 26. Четиридесет години „Светулка“ приучва малките българчета към труд, творчество и насажда в душите им голяма радост за повече човечност и красота в живота. Ал. Спасов, С, 112. Ето тука ще спре — тоя двор му се струва подходящ. Освен това първото му впечатление някак странно предразполагаше към доверие и той му се поддаде. П. Вежинов, ЗЧР, 102. Ти, пееща безсмъртна младост, / с безумен химн на любовта, / приканваше към земна радост / децата мрачни на света! Т. Траянов, Съч. III, 19. в) клоня, гравитирам и под. И Корнейл, ... , обичал дисциплината и имал склонност към литературни правила. Преди присъдата на Академията, неговият дух клонял към свободната драма. БР, 1931, кн. 7, 243. Когато военният успех клонеше към Германия и Австрия, там се появи и пропагандираше идеята за една нова организация на Средна Европа. Борба, 1919, бр. 4, 98-99. Народното мнение му оказа [на Давидов] сериозно въздействие. Когато той се увлича по Лушка, която гравитира към кулаците, народът не е съгласен с неговото поведение. Лит. XI кл, 145. г) стоя, заставам; нa. Ocmap. и диал. Раковски стои решително към страната на селските маси, и то не само в България, но и в Румъния и Русия. Г. Бакалов, Избр. пр, 163. В целия български печат Ботев, един единствен, определено, решително .. застава към страната на Комуната в своя безсмъртен за българската литература „Смешен плач“. Г. Бакалов, Избр. пр, 95-96. //За означаване на връзка, отношение на някакъв факт, събитие с някакво място или лице; при. — Здравей, Магьосниче. Към тебе има черпня, а?— обади се възрастният господин и завъртя бастунче. М. Грубешлиева, ПИУ, 237.
5. След глаголите пристъпвам, преминавам и под. За означаване на връзката с обекта на промяната, която започва. Двамата влюбени пристъпиха към съставянето на своя съпружески договор. Определиха си правата и задълженията. Св. Минков, Избр. пр, 57. И тъй другари, стига вече думи1. Дайте да минем към дела! Всички по селата! Заседанието е закрито! Действувайте! П. Незнакомов, СНП, 84. — Влез в положението пи! — преминавам към патетични излияния аз. — Кой приема гости без книжни салфетки? Др. Асенов, СВ, 103. След това братята [Кирил и Методий] пристъпили към превода на църковните книги. Ист. X и XI кл, 43. Беслеменов много мисли дали да се впусне в предлаганата от дъщеря му авантюра и дълго време страхът го спираше да пристъпи към работа. Д. Кисьов, Щ, 415.
6. За означаване на целта на действието: а) След глаголите стремя се, домогвам се, жадувам и произведени от тях съществителни. Срещу народняшкото правителство обаче се обявили много буржоазни партии и политически водачи, които се домогвали към властта. Ист. VII кл, 106. Новият човек .. се стреми и към щастлив и добър личен живот. ОФ, 1961, бр. 5147. Кой не ламти към топла питка с кисело мляко? Всеки оглежда хората пред себе си — има опасност да се свършат питките. Г. Краев, ЛСП, 58. Жаждата му [на Левски] към знания е неугасима. Ив. Унджиев, ВЛ, 87. б) След глаголите зова, приканвам, подбуждам и под. Работниците се зовяха към саботаж. К. Калчев ЖП, 381. С неизмерима наслада пие говорехме за онова, което бяхме загубили .. Разговорите преминаваха в шепот, докато някой стар затворник не приканеше към тишина. Ем. Манов, ПЯ, 102. — Обвиняемий, пристъпете по-близко и ни разправете всичко по това, което сте извършили. Именно, защо запалвахте систематически почти всички столични кинотеатри, кое ви подбуди към това и каква цел преследвахте. Елин Пелин, Съч. IV, 147. Част от работниците трябва да се хвърлят в улична борба, а останалите — да заемат складовете. Това е единственият начин да се принудят господарите към повишаване на надниците. Д. Димов, Т, 230. — Постепенно да я накараме да осъзнае вината на баща си .., ние искаме да я изпъдим от нашите редове или, като я принудим към някаква гола декларация, фактически да не ѝ позволим да надрасне тая трагедия. Л. Дилов, ПБД, 146.
7. За означаване на предназначението на някакво обръщение, писмо, молба, изложение и под., връзката им с някакъв адресат, обект; до. Кое е накарало сержанта да се обърне с писмо към командира си, когато е могъл всеки момент да сподели с него мислите и чувствата си? П. Вежинов, НС, 132. С истинска гражданска тревога той [В. Петров] апелира към своите съвременници за повече душевна чистота и сърдечност. Лит. XI кл, 317. Тази реч е адресирана предимно към революционните комитети и през тяхната глава към българското правителство, в случай, че то падне в изкушението да благоприятствува под ръка едно въстание. Бълг., 1902, бр. 477, 3. Обръщението завършва с призив към всички трудещи се и избиратели да подкрепят изборната платформа на фронта на народното единство. ОФ, 1961, бр. 5147, 1. // След гл. прибягвам. За означаване на връзка с лице, предмет, проява, от които някой има нужда, които са необходими някому; до. У нас прибягват към лекар, когато доде смъртният час. Ив. Кирилов, Ж, 87. Ние, по-старите, сме развалини: черногледството ни е разнебитило. И търсейки опора, прибягваме към религията. М. Кремен, РЯ, 82. Случаите, когато той [Левски] се вижда принуден да прибегне към боя, са много редки и се помнят дълго. Ив. Унджиев, ВЛ, 63. Прибягването към дуел било твърде обичайно нещо. БР, 1931, кн. 7, 245.
8. За посочване на обекта, който се засяга от някакво отношение, проява; спрямо, по отношение на. Такъв си беше той, Ленковият татко — мълчалив, сдържан, малко студен и към жена си, и към децата си. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 198. — Моят баща лежа четири години в затвора! — отвърна войникът тихо .. Това откритие подобри отношението ми към него, макар и не съвсем. П. Вежинов, НС, 44. Всеки човек е едно голямо дете. Защо тогава нямаме милост едни към други? К. Петканов, В, 107. Учете ги [възпитаниците] да бъдат верни и преверни към истината, към другарите си, към своята група, към отечеството. Св, 1927, бр. 6, 1. Химичната активност на йода към металите е по-малка от тази на хлора и брома. Хим. VII кл, 1965, 96. Председателят взе нарядния списък за държавните доставки и започна деловата си работа. Всички неотчетени към държавата трябваше да бъдат извикани. Ст. Марков, ДБ, 366. // За посочване обекта на чувства, вкус и др.; по отношение на. Едни хора имат слабост към канарчетата, други — към балета. Тонич, ГЗМ, 28. Найденов имаше извънредно тънък усет към хумора. Г. Караславов, Избр. съч. IV, 375. Злорадство имаше в сърцето му и склонност към злото. Д. Талев, С II, 135. Още по-слаб е интересът към научна работа. П. Вежинов, ДМ, 49. От всеки стих, от всяка страница .. струи велика любов към народа, съчувствие към страданията му, желание да се служи на този народ. ОФ, 1961, бр. 5141, 4. // За означаване на обекта, против когото са насочени отрицателни чувства, гняв, ярост и под.; срещу. Гиженски е обхванат от неутолима омраза към народните врагове. З. Сребров, Избр. разк., 71. Когато веднъж той се нахвърли несправедливо към голямата си снаха, тя мина край него и му подхвърли под носа: — За нищо не те бръсна, старче изкуфяло! Г. Караславов, Избр. разк. I, 314. Виждах унизената и гордост да пълзи в краката ми и да се гърчи от ненавист към мене, задето я хванах на тясно. К. Калчев, ДНГ, 115. В него кипи негодувание към йезуитите, които той счита виновни за всичко станало. М. Калинков, ГГ, 66.
9. За означаване, че нещо се намира или става в относителна близост с определен обект; около, при, в близост до. Тая нощ окръжният комитет се събра пак в една от къщурките към южния край на града. Д. Талев, ГЧ, 150. Отрядът осъмна към Малкочево, близо до рядък габрак. З. Сребров, Избр. разк., 92. — Аз пък нали живея към семинарията. Щом излязох на пътя, насреща ми поп. Елин Пелин, Съч. IV, 219. Гостна .. Миндер, приспособен като диван с цилиндрични дантелени възглавници. Към терасата — буре с лимонов храст. Н. Русев, П, 9. Шията [на дивата свиня] е къса и дебела, .. Поради това тя държи главата си ниско към земята. П. Петков, СП, 39. // Разг. След предл. д о. За означаване, че някакво място е предел, граница на нещо или в движението на нещо. По шията им [на мечетата] се появява бяло петно, което достига до половината на плешките и се разделя на два клона, единият от които отива, чак до към ухото. П. Петков, СП, 59.
10. За означаване на приближаване на качество или размер на нещо до някаква стойност, граница, при което обикн. не се достига посоченото число, граница; около, близо, до. Преди малко някакъв рибар ни каза, че вълнението е към седем бала и че вятърът счупил мачтата на рибарската му лодка. П. Вежинов, ДМ, 3. Русокосата беше към тридесет години, едра, снажна, зряла. Др. Асенов, СВ, 119. По-късно нелегалната група нарасна към десет души. К. Ламбрев, СП, 29. Поради голямото търсене .., през февруари и март .. ще бъдат пуснати в продажба в София и страната към 2 хиляди телевизора.
11. За означаване на приблизителния момент, преди настъпването на който нещо се извършва или се явява; около, малко преди. Към обед над ливадите мина голямо ято диви гъски. Ем. Станев, ЯГ, 96. Едва към сутринта Гърличков затвори очи. Д. Калфов, Избр. разк., 209. Към полунощ, .., при нас се яви началникът на щаба на бригадата. Й. Йовков, Разк. II, 167. На плажа отиде към десет часа. Ем. Манов, БГ, 161. Към края на месеца времето се затопли. След предл. до. Дойдоха на нивата, гдето оряха, и чичо Митуш обърна плуга. До към обед ораха спорно и леко. Й. Йовков, АМГ, 94. // За означаване на момент във времето, когато се извършва нещо или с оглед на който се извършва нещо; до. Към 23 септември те успели да потушат въстанието в Старозагорски окръг. Ист. VII кл, 136. Една морална карта на България, съставена към днешна дата, ще ни даде стопанските и нравствените остатъци на задругата в село. Ив. Хаджийски, БДНН I, 71. Началото на фабричната промишленост се отнася към 1836 г., когато Добри Желязков открива в Сливен първата текстилна фабрика. Ив. Унджиев, ВЛ, 15. Броят на населението към 1. 1. 1970 г. е три милиона.
12. За означаване на допир, механично свързване с нещо; до, о. Бомбата падна върху навеса на оксиженистите .. Някой извика и другите още по-силно се притиснаха към земята. Д. Кисьов, Щ, 104. Кара Ибраим скъси ремъка на пушката и плътно я прикрепи към гърба си. Ем. Станев, К, 12. Отвесът плътно приляга към стената и от едната, и от другата страна. Матем., 1966, кн. 6, 25. В конфекционното производство към всяка дреха задължително се пришива етикет. Н. Афлатарлиева и др., ТДО, 63.
13. За означаване на връзка, включване на някой или нещо в някакъв предмет, явление, проява и др. Още миналата неделя го беше [лозето] отринал, а сега разкореняваше високия и стръмен синор на горния му край — да изкара двадесетина квадрата, поне тях да притури към трийсетте декара земица, която беше получил по наследство. Ст. Марков, ДБ, 92. — Щом започне немската атака, ще оставите всичко друго и ще се присъедините към пехотинците. П. Вежинов, ЗЧР, 158. Преди години Михаил Пантов .., премина към трудовия блок и образува левица в дружбата. Г. Караславов, СИ, 88. Берое беше слушал този анекдот не за Малчев, а за някакъв французин, но му се видя много подходящ и се присъедини към смеха на капитана. Д. Кисьов, Щ, 151. Все пак, тази малка книжка прибавя още един плюс към голямото и велико творчество на този гениален певец. Р, 1926, бр. 213. 1. Към получената сума прибавяме третото събираемо. Алг. VIII кл, 32.
14. За означаване, че някой или нещо е част от нещо, вътрешно е свързан с нещо друго (група, област, категория, проблем и под.). Творчеството на Яворов принадлежи към най-значителния дял от нашето литературно наследство. Г. Цанев, С, 1955, кн. 12, 136. Всяка вечер Петканов, ходеше да спи в своето родно селце Буково, което се намираше на три километра от Мечи дол и спадаше към Мечидолската община. К. Калчев, ЖП, 238. Всичко се свеждаше, значи, към това: дали ще има регентство .. или наместничество. С. Радев, ССБ II, 130. Намирането на лицето на една фигура се е свеждало към построяването на квадрата, равнолицев с нея. Матем., 1965, кн. 5, 12. Към предприятието има няколко специализирани цеха. Δ Институт към БАН. Сътрудник към съвета. Музика към филм. Притурка към вестник. Пристройка към училище. Предговор към книга.
◊ Към дето. Диал. Накъдето. Те гледаха плахо и гузно, към дето се чу гласа и не смееха да шукнат. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 112. Към къде. Диал. Накъде. Към там. Диал. Натам, нататък. — Видиш ли mue волове? — Накъдето ги бутнеш към там отиват. Т. Влайков, Съч. II, 85. Но Ценку беше доста това що разбра и, пламнал в огън, спусна се като хала към там, дето мислеше, че са побягнале турците. Т. Влайков, Съч. III, 244. По отношение към. Остар. По отношение на. По онова време тя [буржоазията] беше революционна класа по отношение към феодалната и се бореше преди всичко за свободата на търговията и производството, а заедно с това и за свободата на съвестта, словото и пр. Г. Кирков, Избр. пр I, 65.
— Други (диал.) форми: кам, ком, кън, кум.