КЪ̀МПИНГ м. Благоустроено място сред природата, предназначено за летуване в палатки или в леки дървени къщички. В околностите на хижата все по-често се уреждат палатъчни лагери и са подготвени площадки за къмпинг. М. Гловня и др., Р, 175. Екипировката на къмпинга доста може да се приближи до домашния комфорт, ако семейството замени палатката с жилищно ремарке. HTM, 1966, кн. 212, 48. До язовира има къмпинг и понеже сезонът е свършил, къщичките сигурно са свободни. Л. Михайлова, Г, 153. Сред самото лоно на природата културното човечество бе построило кокетен къмпинг с уютен бар. Черемухин, ПД, 57.
— От англ. camping. — Друга форма: ка̀мпинг.