КЪ̀МТО предл. Остар. и диал. Към. А снахата Живана тичала вече къмто поповата къща. Й. Вълчев, РЗ, 18. Някои мъже не се стърпяха — дъжд не дъжд, тръгнаха къмто тях. О. Василев, УП, 16. Пребледнелий старец наедно със Стоенча, .., бързо, бързо иде къмто Жельови. Ил. Блъсков, ИС, 116. ● С предл. за, на. „Стражаре, гръцки жендаре, Ванчо ми вчера замина за къмто сръбска граница“ Нар. пес., СбНУ XXXIX, 308.