КЪНО̀САН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от къносам и от къносам се като прил. Който има кафявочервен цвят вследствие на боядисване с къна. Всичко в това момиче беше някак непоносимо ярко — и лимоненожълтата блуза, и огненочервената пола, и цветето забодено в лъскавите къносани коси. П. Незнакомов, БЧ, 40. Ония, които не бяха я виждали, можаха да се уверят, че тя може и да е била много руса, но сега къносатата ѝ коса беше червена като мед. Й. Йовков, ЖС, 181. Като по уречен знак, горе над тепето се изстъпи Ашикът и протегна глас. Щом го зачу, трепна изведнъж Айше, наведе очи и с къносаните си тънки пръсти хвана да поправя фереджето си. П. Тодоров, И II, 21. Кога беше на сватбата, / си дойдоха сватовете, / да си земат невестата, / Ръце, нозе къносани, / бело лице телосано. Нар. пес., Ст. Веркович, НПМБ, 330.