КЪНТЀНЕ, мн. (рядко) -ия, ср. Отгл. същ. от кънтя; кънтеж. Тук, на открито, .., гласът на секретаря звучеше без онова кънтене, което го имаше между стените на кабинета му. Г. Мишев, ЕП, 75. Подухваше вятър, по едно време взе да донася на пресекулки тропане на каруци и кънтене на дзилове. Й. Радичков, ББ, 45. Той направи широка разходка из улиците, вслуша се в кънтенията на стъпките си. Д. Немиров, Д № 9, 130.